Fifcho's Blog

Липсваш ми

fifcho — Thu, 22 Dec 2011 11:04:25 +0000

Липсваш ми. Липсват ми годините заедно. Липсва ми смехът ти, думите с които ме обичаше и отблъскваше. Липсва ми нежността ти. Само ти можеш да разрушиш всички мостове които толкова дълго градях. Само твоята усмивка може да стопли изстиналото ми вече за всичко и всички сърце. Само ти ме караш да обичам и мразя. Цялото ми съществуване се стреми към тебе. Всяка частица от мене крещи и се бори за любовта ти. И всяка сутрин се будя с мисълта за тебе дори да не съм те сънувал. Липсваш ми. Всяка капка от моята кръв е пропита с отровата на любовта която ми даде. Всяка случайна сълза е капка загубено щастие и всеки дъх е изпълнен с болезнено чувство. И всяка красота за мене е просто къстче горчиво застинало щастие. Все по често нощем се вглеждам в сенките играещи по стените на празната стая. Всяка една причудлива форма безвъзвратно ме връща към миналото. Просто седя със чаша в ръка и мислите ми отлитат при тебе. Отивам в онези години когато те имах. Годините на безмерното щастие. Никога не съм си представял, че раздялата ще е толкова болезнена. Дори алкохола не може да притъпи агонията обеземаща всяка мозъчна клетка връщаща спомена. Нямам нужда от нищо….. минута със тебе се равнява на година спомени. И вски преживян миг се връща отново и отново пред очите ми сякаш се е случило вчера. Готов ли съм да се откажа от всичко това. Готов ли съм да дам шанс на сърцето да обича друга жена?Готов ли съм да заменя сладостта от горчивите спомени за шепа щастие с друга?

Само ти

fifcho — Wed, 14 Dec 2011 04:48:58 +0000

Не мислех, че ще ми се случи някога отново но уви…влюбих се.влюбих се с онази безбрежна любов на сърцето неподвластна на време пространство и сезони. Влюбих се с онази любов на въображението, даваща сила на ума да пожелае най непостижимите неща. Само ти си сега най значимото нещо на земята. Само ти ме правиш силен и властен в момент когато всичко около мене се руши. Господи колко те обичам, господи колко не мога без теб. Страх ме е да заспя и да те сънувам защото след като се събудя не си до мен, а това ме погубва. Това ме смачква и ме прави нещастен. Малък и нещастен. Обичам те, дори и само минута със тебе е достатъчна да обърне живота ми. Дори и само миг със тебе може да ме превърне в развалина. Живота ми без тебе е пропаст. За мене ти си хладното острие на радостта и нещастието. За мене ти си горчивата болка на смъртта. За мене ти си всичко което желаех и съм искал някога. Само една твоя усмивка, само една твоя дума или жест са достатъчни да събудят нещо отдвна забравено, нещо тлеещо в мнее години преди да те срещна. Искам да не мога да пиша, да не мога да чувствам, да плача да дишам защото всичко правя за тебе. Страх ме е да не те загубя. Страх ме е от чувството което изпитвам. Страх ме е от всичко което може да те нарани защото само за тебе живея. Всички други жени ми изглеждат жалки в стремежите си и никоя не може да се сравни с тебе. Никоя не може да заеме мястото ти в сърцето ми, на никаква цена. Дали някога ще те имам неземно създание. Дали ще те обичам със същата сила и след години. След напразния живот който живях преди ти най накрая се появи. Най накрая ми вдъхна силите от които имам нужда. Не искам да те загубя преди да съм те имал. Не искам без теб да чувствам любов. От толкова малко имам нужда, просто един поглед без думи…поглед на влюбена жена. Минута нежност и миг любов.

Ти беше

fifcho — Wed, 14 Dec 2011 04:43:50 +0000

Ти беше щастието, тихо ме подмина,
не спря до мен, а може би до теб не спрях,
отиде си с отминалата зима,
навяваща в сърцето студ и страх.

Ти беше любовта, ключът към самотата,
тъгата ми по неразбраната любов,
ти беше всичко, въздуха, водата,
обичах те, обичам те любов.

Ти беше бездна, бурята в сърцето,
изпепеляваща, красива, ефемерна,
ти беше ангел слязъл от небето,
откраднал моята любов безмерна.

Ти бе страхът, тъгата по изгубената младост,
ти беше смисълът във скучният ми свят,
ти беше болка, блян въздишка радост,
ти беше остров, тайнствен, непознат.

Ти беше лято, споменът, мечтите,
ти цвете бе откъснато от рая,
ти беше сън, вселената, звездите,
не знаеше ли колко те желая.

Сега си тук, аз прося любовта ти,
но мисля късно осъзнавам, че съм бил обичан,
бях сляп, не виждах обичта ти,
обичам те, обичам те, ОБИЧАМ.

Не зная

fifcho — Wed, 14 Dec 2011 04:41:00 +0000

Не зная как се появи
А мислех, че закостенял съм вече
Че стар съм за любовните игри
Но ти по детски ме привлече

Не зная как се появи
И как живота ми без свян обърна
Ала не си виновна само ти
Че старецът в младеж превърна

Не зная как се появи
И неочаквано сърцето ми прониза
но даде ми да разбера…уви
Че съм пропаднал много в тая криза

когато те няма

fifcho — Tue, 13 Dec 2011 20:11:10 +0000

Когато те няма е толкова тихо
И пусто и мрачно и тягостно сиво
Сърцето ми плаче юмруците свило
И болка изпитвам от всичко красиво

Когато те няма крещя до полуда
Отчайващо сам със подути клепачи
И боря се с демони в страх и заблуда
Без тебе живота ми нищо не значи

Когато те няма съм слаб и безжизнен
Със тягостно чувство поглеждам звездите
И пак ще те търся, за теб ще ги питам
Дори и смъртта да ме гледа в очите

Когато те няма, аз знам ще се върнеш
Ще станеш на прага красива, засмяна
и с нежните длани света ще обърнеш
но пак ще заплача когато те няма

недовършено…….

fifcho — Thu, 28 Jul 2011 10:44:19 +0000

Дъждът плющеше по лицето и разбиваше ручеите от сълзи стичащи се от очите ми. Мрачно студено и тъмно е навън, а в твоята стаичка е така топло и уютно. Колко пъти сме били заедно в нея. Колко обичах да бъда с тебе там, да те докосвам, да вдъхвам мириса на косите ти да те птргръщам. Познавах всяко кътче, всеки предмет и всяка прашинка ми бяха неимоверно скъпи, дори и само защото ти си ги докосвала с нежните си ръце. Завиждах им, че могат да са близо до тебе. Светлината от прозореца едва осветяваше присъствието ми. Дори и да надникнеш навън, за тебе ще съм само непознат силует нахално взиращ се в миналото. Единствено сърцето може би ще ти подскаже за един отчаян мъж стоящ под дъжда измокрен до кости и нищо не търсещ. Единствено сърцето ще те върне към спомена за отминалите години болезнено врязващи се като бич в съзнанието ми. Болеше ме, болеше ме и никоя физическа болка не можеше да се сравни с това което чувствах. Никоя мъка не беше по силна от тази таяща се сега в душата ми. Никоя тъга не можеше да превземе ума ми така като тази по тебе.

Нежелани сълзи

fifcho — Wed, 06 Jul 2011 05:36:27 +0000

Нежелани сълзи по лицето ми парят
Безпощадно прорязват в сърцето ми знак
Не от черна магия, от тебе ме пазят
Да не дойдеш в живота ми никога пак

Нежелани сълзи сълзи ми прошепват във мрака
Да захвърля на вятъра старите дни
и че накъде друг като теб ще ме чака
да забравям помалко какви сме били

Нежелани сълзи ми разкъсват сърцето
И забиват във мене любовни игли
И ме карат да знам че след теб неусетно
Ще остават във мен нежелани сълзи

Не искам да зная

fifcho — Mon, 27 Jun 2011 07:57:18 +0000

Не искам да зная каква си била
но знам каква искам да бъдеш
във тебе откривал съм всичко това
понякога щом ме прегърнеш

не искам да зная със кой си била
но искам със мен да останеш
до болка познавам те, нежна и зла
щом плахо до мене застанеш

не искам да зная защо си била
понякога тъжна във нощите звездни
но искам да знаеш и тук и сега
за теб ще отида във огнени бездни

не искам да зная и как си била
облечена в първата нощ пожелана
но ти ме прониза с любовна стрела
до тебе завинаги аз ще остана

няма заглавие

fifcho — Wed, 26 Jan 2011 12:14:02 +0000

Спомени стинат във прашният ъгъл,
избледняват и чезнат в море от тъга,
вълните ме галят, не съм се илъгал,
не искам да бъда, не мога така.

Ти взе любовта ми, душата сърцето,
туптящо, напомнящо есенен лист,
отронва се, пада, бледнее лицето,
събраната болка в един послепис.

Изгубвайки смисъл тлее живота,
красив но безмислен, като пролетен дъжд,
концертът завърши, последната нота,
животът живее се само веднъж.

Последна въздишка, докосване, моля,
последно потапяне в твоята гръд,
последна любов, отредената роля,
всеки да тръгне по своят си път

Не знам кво заглавие да сложа

fifcho — Wed, 22 Dec 2010 15:35:32 +0000

- Искаш ли да се чукаме? : Думите ти се плъзнаха сред тишината достигайки до мене топли и страстни.
- Има ли смисъл? Попитах неуверено и погледнах през прозореца. Снежинките препускаха стремоглаво подгонени от студения вятър духащ безмилостно в сърцата ни. Какво се случи с нас? Къде сме? Къде остана любовта? Къде отиде детството? Какво стана с мечтите?
- Гола си по красива! Усмихнах се на нелепата констатация. Това го научих още като бях малко момче, много преди да вкуся сладостта на жената. Много преди да усетя коварството на любовта и раздялата. Силуетът ти се открояваше в мрака. Познатото тяло, мекият ти глас който слушах в продължение на години, Допирът ти. Толкова неща който ми бяха познати, а още те обичам. Това ли е магията?
Замислих се, има ли смисъл да продължавам да живея с илюзията, че отново ще ме обичаш като преди, и изобщо има ли смисъл да живея. Самотата ме отчайва и очаква. Мислех си, че ще намеря жена която да те замени, но уви, така и не успях. Може би не давах шанс на другите с който се срещах. Всяка една сравнявах с тебе, а това е жестоко.
В живота ми жените идваха и си отиваха но в сърцето ми остана само ти.
Всичко бих дал да те гледам докато спиш. Дори само това и нищо повече. Всичко бих дал да върна времето назад. Всичко бих дал ако знам, че ще имам само тебе. С теб ще си лягам и ти ще си първото нещо което ще виждам сутрин. Ще се разделяме и пак ще се връщаме към любовта си.
Докосването ти ме върна към реалността.
- За какво мислиш?
- За тебе, за нас за всичко…………
- Не мисли, аз никога няма да съм твоя както някога. Дори когато се будя нощем и плача за тебе пак ще принадлежа на друг. Ще ме имаш само понякога. За час или за нощ никой не знае. Само тези кратки минути ще ни връщат към времето когато бяхме щастливи заедно и после всеки ще тръгне обратно към грижите си.
Не мислех за нищо, само тъмнината попречи да видиш сълзите ми………………………..