Липсваш ми. Липсват ми годините заедно. Липсва ми смехът ти, думите с които ме обичаше и отблъскваше. Липсва ми нежността ти. Само ти можеш да разрушиш всички мостове които толкова дълго градях. Само твоята усмивка може да стопли изстиналото ми вече за всичко и всички сърце. Само ти ме караш да обичам и мразя. Цялото ми съществуване се стреми към тебе. Всяка частица от мене крещи и се бори за любовта ти. И всяка сутрин се будя с мисълта за тебе дори да не съм те сънувал. Липсваш ми. Всяка капка от моята кръв е пропита с отровата на любовта която ми даде. Всяка случайна сълза е капка загубено щастие и всеки дъх е изпълнен с болезнено чувство. И всяка красота за мене е просто къстче горчиво застинало щастие. Все по често нощем се вглеждам в сенките играещи по стените на празната стая. Всяка една причудлива форма безвъзвратно ме връща към миналото. Просто седя със чаша в ръка и мислите ми отлитат при тебе. Отивам в онези години когато те имах. Годините на безмерното щастие. Никога не съм си представял, че раздялата ще е толкова болезнена. Дори алкохола не може да притъпи агонията обеземаща всяка мозъчна клетка връщаща спомена. Нямам нужда от нищо….. минута със тебе се равнява на година спомени. И вски преживян миг се връща отново и отново пред очите ми сякаш се е случило вчера. Готов ли съм да се откажа от всичко това. Готов ли съм да дам шанс на сърцето да обича друга жена?Готов ли съм да заменя сладостта от горчивите спомени за шепа щастие с друга?
« Само ти
