Когато те няма е толкова тихо
И пусто и мрачно и тягостно сиво
Сърцето ми плаче юмруците свило
И болка изпитвам от всичко красиво
Когато те няма крещя до полуда
Отчайващо сам със подути клепачи
И боря се с демони в страх и заблуда
Без тебе живота ми нищо не значи
Когато те няма съм слаб и безжизнен
Със тягостно чувство поглеждам звездите
И пак ще те търся, за теб ще ги питам
Дори и смъртта да ме гледа в очите
Когато те няма, аз знам ще се върнеш
Ще станеш на прага красива, засмяна
и с нежните длани света ще обърнеш
но пак ще заплача когато те няма